РОЗАТА - ДЪЛГА ИСТОРИЯ НА 40 МИЛИОНА ГОДИНИ

Нейно Кралско Величество – Розата! Няма друго цвете на земята, което през вековете да е заслужило толкова суперлативи. Свенлива и тиха, бледа или пищно цветна, дискретна или с плътен аромат, тя разстилала великолепието си по всички географски ширини хилядолетия наред. Омагьосвала неизлечимо и простолюдие, и кралски особи, докато се превърнала в неизменен и абсолютен символ на красота, на страстна емоция.

Първи сведения за скъпоценната роза срещаме в древни индийски предания.
Най-красивата индийка Лакшми се родила от розов цвят. Вишну  (пазителят на Вселената) видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Лакшми станала Богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка – символ на божествената тайна, станала свещена за всички източни народи.

В древна Гърция също смятали розата за божествен дар.  По думите на гръцки поети, розата се родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на Богинята на любовта, при излизането й от морето. Като видели върху Афродита цвете, което по прелест не й отстъпвало, боговете пръснали върху красавицата нектар, даряващ безсмъртие, а на розата дарили прекрасен аромат, строен ствол и неподражаема красота.

От всички европейски държави, най-голяма любов отреждали на розата във Франция. Там тя била така ценена, че не всеки имал правото да се грижи за нея. Онзи, който получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя на градския съвет рози за всички празници. През ХVІ век, недалеч от Париж се родил обичаят ежегодно сред градинарите да се избира Крал на розите.

Неговото царуване продължавало една година и се съпровождало с редица почести.

Българската (казанлъшката) маслодайна роза се смята за донесена от Персия. Намира най-подходящи условия за развитие в днешната Розова долина. Розата, или както се наричала още от народа  „гюл” и „трендафил”, заемала важно място в митовете, в легендите и в народното творчество. Тя символизирала младост, хубост, жизнерадост, любов, мъдрост и съвършенство.

Красотата и ароматът на цветовете й се възпявали в много народни песни за млади девойки, защото розата била едно от най-обичаните момински цветя. Според народните вярвания, нейните бодли прогонвали всички зли сили. Стилизирано изображение на роза често присъствало и в народното изкуство – във везбата и  многообразните орнаменти на дърворезбата.

Днес човечеството познава над 3250 вида рози.

Езикът на цветята е особено експресивен – те казват повече, отколкото ние се осмеляваме, и винаги носят неизказано с думи послание.

Червената роза е запазеният символ на любовта. Тя се поднася, когато искаме да кажем

 “Обичам те“. Има значение дали се подарява напълно разцъфнало цвете, или още неразтворен цвят. Пъпката на червена роза показва силни чувства, които обаче трябва да бъдат запазени в тайна.

Бялата роза символизира вярност, чистота, непоквареност. Тя казва: “Довери ми се“.

Жълтата, която в миналото се е смятала за послание на омраза, днес е символ на приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита “Обичаш ли ме още?“, а значението на съвсем разтворения жълт цвят е: “Моля те, върни се!“.

Розовата роза е символ на пълно щастие, но също така носи посланието на тайната любов и признава: “Сърцето ми ти принадлежи“. Полуотвореният розов цвят говори, че любовта е истинска. А напълно разцъфнал, цветът й казва: “Вярвай на това, което говоря и правя“.

Комбинацията от бели и червени рози означава “близост завинаги“. Вероятно оттам идва и символиката в погребалните церемонии, когато листата от цвета на тези рози се разхвърлят около гроба на покойника и така се изпраща посланието, че този човек ще остане в сърцата ни завинаги.

Значение има и броят на розите, които се поднасят: 1 цвете носи послание за любов, 12 рози изразяват благодарност и уважение, 25 се изпращат за поздравления, а класическият букет от 50 или 100 рози, носи символа на вечната любов.

Съвършеният букет от свежи рози никога не излиза от мода... Той е елегантно допълнение към очарователната топлина на празника.

Споделете статията: